.

Явно, Маркс и Енгелс са били наивни хорица. Те съвсем искрено са смятали, че процесът на натрупване на богатства, капитали, както са го наричали те, е главната причина за съществуването на всички големи злини в живота на човечеството. И от тук илюзията, че забранят ли натрупването на големи богатства, направят ли го невъзможно, ще се сътвори и такова съвършено човешко общество, в което неправдите ще са конструктивно, организационно невъзможни. Е да, ама комунистическият строй предложи на народите такъв начин на живот, такава действителност, че те закопняха за охулвания от мощната им пропаганда капитализъм. Тогава изобретателите на “кадифените революции” предложиха на хората от социалистическите страни следващата простотия, равна на Маркс-Енгелската, само че с обратен знак. Вече не именувани философи, а някак си по друг начин, кой знае как, но все пак тръгнала от Запад, в световен мащаб се наложи идеята, че унищожи ли се комунистическата форма на организация на човешкия живот, възстанови ли се правото на натрупване на капитали и образуване на много партии, всичко автоматически ще си стане такова, каквото е било преди ерата на марксизма. Човечеството ще се направи на глухо и сляпо – все едно, че комунизмът никога не е бил, все едно, че призракът му никога не е бродил из Европа и светът, все едно, че формата на капитализъм такава, каквато е в САЩ и Западна Европа е единствено възможната, все едно, че в кохортата на капиталистическите страни не се вливат държави, населени от стотици милиони хора, които са трупали своя жизнен опит в течение на няколко поколения в условията на социалистически строй от Сталински тип. Да се разсъждава така е много, много тъпо. Най-малкото никак не е по-умно от допускането на Маркс, че забрани ли се натрупването на капитали животът на хората и на човешкото общество като цяло рязко ще се подобри. Нито революцията на Маркс, комунистическата, сполучи, нито сполучи “кадифената”, капиталистическата. И двете еднакво не разбират, че процесите на сформиране на хорските общности не са така прости и елементарни, че да могат да бъдат сведени единствено до притежаването или не притежаването на големи богатства и средства за производство. Неразбирането на едно и също нещо и в двата случая доведе до появата на действителност, която еднакво не е такава, каквато по замисъл би трябвало да възникне

Е, в страните от бившия комунистически лагер възникна не капитализъм от западен тип, а една нова обществено икономическа организация на човешкия живот, а именно милиционеро-капитализма. Външно милиционеро-капитализма и капитализма от западен тип си приличат като две капки вода – и в двете съществува елит от богати хора, милионери и милиардери, управляват едни и същи държавни институции – парламент, президент, министри и министър председатели, едни и същи са законите, партиите изповядват привързаност към демокрацията и едни същи човешки ценности и т.н. и т.н … А вътрешно двете общества функционират по абсолютно различен начин. При милиционеро-комунизма, придвижването нагоре по йерархичната стълбица ставаше единствено чрез извършването на престъпления – избиеш много от забогателите при предишното общество хора и, хоп, станеш активен борец против фашизма и капитализма, партиец, член на ЦК на БКП… Растеш. Когато хора за избиване от стария елит свършиха, нямаше вече живи от тях, най-допринасяща за личния прогрес дейност стана ново престъпление – доносничеството, шпионирането на съседа и приятеля. Придвижването нагоре в обществото чрез извършване на престъпления се наследи от милиционеро-социализма и не само не изчезна при милиционеро-капитализма, а и стана негов фундамент. Без забогатяването чрез престъпления и напредването чрез тях в йерархичната стълбичка, самият той, милиционеро-капитализма, нямаше нито да възникне, нито да съществува, управлява милиони хора и прогресира. За пример, при милиционеро-капитализма няма по-доходна човешка дейност от вземането и даването на подкупи. Но това не значи, че останалите престъпления, описани от Наказателния кодекс са изоставени, не се покровителствуват от елита и не се практикуват. Контрабанда, търговия с наркотици, грабеж, взломна кражба, измама, разни видове убийства, поръчкови или не, сводничество, продажба на деца… Всичко, всичко описано от Наказателния кодекс все е по-доходно от честния труд в страните с милиционеро-капиталистическо държавно устройство, за техните властници и за практикуващите този занаят “предприемачи” и “бизнесмени”. Не случайно новият елит на “демокрациите”, произлезли от държави с комунистическо минало включва огромен брой бивши служители на милицията, Държавна сигурност, шпионажа или контрашпионажа, сътрудници на ДС и идейните им и организационни организационните им ръководители – бивши партийни секретари и висши дейци на комунистическата партия. Още в условията на социализма тези хора имаха възможност да се запознаят с методите на действие на престъпния свят и, макар и в по-ограничен размер от сега, да практикуват някой от тези престъпления, да добият опит в тази област. Така че когато се реши хазните и другите богатства на социалистическите държави, а също и личните спестявания на бившите комунистически поданици да бъдат ограбени, за да възникнат богаташи и капитализъм, те имаха най-добра теоретическа подготовка, а отчасти и практическа. А някой от тях имаха дори реална престъпна дейност, извършвана не на наша територия, а в условията на истински капиталистически страни, западните, защото те там организираха банди – я Червени бригади, я други “революционни” движения, я атентати, отвличания и какво ли още не. Затова и точно такива хора също много забогатяха. Например, те знаеха, че на запад съществуват финансови пирамиди. Ние, държаните зад желязната завеса, не. Докато научим и – хоп, окрадоха ни личните спестявания. Специалисти. За ограбването на държавното не си струва и да говорим. Държавата си им беше в ръцете. Да крадат от нея за милиционеро-комунистите, бъдещите, а сега вече настоящи милиционеро-капиталисти, беше толкова просто и лесно, колкото да преместиш собствените си пари от левия си джоб в десния.
И така, в света вече съществуват държави, чиито цял елит е съставен от хора, забогатели не главно, а единствено от кражби и други престъпления. Това никога преди в световен мащаб и през никой етап от развитието на човечеството не е било – тогава всред елита, най-властоимащите и най-богатите, все е успявал да се нареди и някой имащ и положителни, обществено полезни дарби. Например, произвеждал е някаква стока по-качествено от другите и поради това е забогатял. При милиционеро-капитализма такива хора няма. В милиционеро-капиталистическа среда те не могат да се развиват нормално и да добиват власт и влияние в обществото.

Западът не разбира милиционеро-капитализма. Западните учени и политици не са живяли в подобна среда нямат жизнен опит и наблюдения, които да им позволят да разбират това, което виждат. За доказателство на тези думи, ще си послужа с пример.
Радио ВВС било казало, че главатар на мафиотите в България е хазартен бос със страшен прякор, пред който полицаите треперят. Само чуят ли името му и се разтрепервали. Няма нищо по-невярно от това. ВВС явно визира нашия милиардер Васил Божков – Черепа. Вече казах, че най-печелившия занаят при милиционеро-капитализма е вземането и даването на подкупи. При това вземането е по-рентабилната половина. Васил Божков е главно хазартен бос. Той не е всред числото на тези, които взимат подкупи. Пред него могат да треперят низшите полицаи и служители от държавния апарат. Може да треперят и част от по-висшите. Но в България има в сянка хора, по-могъщи и по-богати от Васил Божков, но това Запада не го знае. С тях самият той, независимо от страшния си прякор, се съобразява. Ето какво става, значи. Това, което цяла България знае, Западът не го знае. Не, че не вижда достатъчно. Западът вижда това, което виждаме и ние. Но не може да го проумее.
Ние също не разбираме Запада. Ето пак пресен пример. Австрийският канцлер Волфганг Шюсел каза навремето, че България имала напоследък големи успехи в борбата с престъпността и корупцията. Ама моля Ви се, г-н Шюсел, къде са тези успехи, та ние, живеещите в тази страна нито ги виждаме, нито ги усещаме и чуваме за тях само от такива като Вас? Г-н Шюсел може да си послужи с такъв аргумент, като изчезването на показните убийства от нашия живот в последните няколко месеца тогава. Във Вашите страни, господин Шюсел, показните саморазправи намаляват или изчезват, като се заловят убийците. При нас не е така. Този род престъпления намаляха, та чак и изчезнаха, като по-висшите звена на мафията обясниха на по-низшите, че трябва да престанат със саморазправите. Като стегнаха организацията на мафията и укрепиха дисциплината в редиците й. Сега главната задача на мафията е да окраде самия Европейски съюз, милиардите на неговите предпрсъединителни фондове. В името на главната цел, трябва да прекратят ежбите и саморазправите. Ама това, г-н Шюсел, не е нито ликвидация, нито ограничаване на организираната престъпност, а организационно укрепване, издигане на нов и по-висш етап на организираност. Етап в подготовката за решаване на още по-мащабни задачи от досегашните. И така, на нас не ни е ясно защо Волфганг Шюсел ги говори тези неверни неща. Искрен ли е ? Заблуден ли е? Голям дипломат ли е, че ги приказва без да ги мисли тези работи? Кой то знае. Тези и други подобни приказки не са ни ясни на нас, българите. На тях им се чудим също така, както навремето се чудехме на онези партийни секретари, които се изтъпанчваха на събранията и ни говореха, че живеем в най-прогресивното, най-хуманното, най-развитото общество в света, а именно комунистическото. А бе на западняците и заплатите им по-високи, и колите им по-хубави, дрехите, сградите, и всичко. Ха сега чуди се защо комунистическото общество е по-развито! Добре, това е минало. Ами сега? Я ако може някой пък да ми обясни къде са успехите на нашето правителство в борбата с организираната престъпност? Поръчителите не пипнати, макар и цяла България да ги знае кои са. Извършителите – също. У нас най-много за парлама да се извършат публични арести, а ла Холивуд, на третодивизионни престъпници. Босовете никой не пипа, защото те крепят държавата… А според западняците, успехи има! Ха сега, де!! Ама г-н Шюсел, у вас, в Австрия, може също да има неарестувани поръчкови убийци. Има такива и у нас. Но зад неарестуването у нас и у вас стоят два съвсем различни механизми. Например, в Австрия и другите страни може да име неарестуван поръчков убиец, ако например не се знае, че точно той е извършил въпросното престъпление. У нас е точно обратното. Всички го знаят кой е извършителят и точно заради това не го арестуват, защото не смеят да го пипнат, страх ги е да си имат вземане и даване с него. Убиецът здраво е наплашил хората още времената на милиционеро-социализма. Когато самият той е бил високопоставен милиционеро-комунист. Така е то, така е при милиционеро-капитализма. Още има недосегаеми. Още има хора, за които забранени неща няма. За които всичко е позволено – от кражба до поръчка за убийство или саморъчно извършване на убийство.

И Брюксел не ми е ясен. Искали правителството да намали корупцията всред висшите етажи на властта, за да ни отпуснат замразените средства от Европейския съюз. Добре, ама президентът ни Първанов  е замесен в доказани афери, като тази с нефта на диктатора Садам Хюсеин. Сериозно ли Брюксел разчита, че борбата с корупцията ще се води от тези човек честно и сериозно? Сериозно ли Брюксел мисли, че той ще си подадат оставката, за да не пада и капка съмнение, върху честността на борбата с корупцията? А ако Брюксел не е толкова наивен, тогава защо изобщо чака от умрял писмо? Или само се преструва, че чака? Не са ми ясни тези, европейските работи.
В миналото имаше сходна ситуация. Светът притискаше милиционеро-комунистите да зарежат класовата борба и комунизма и прегърнат капитализма, който те наричаха гнил, но в който, ако го прегърнат, те ще са капиталистите. Това беше в техен, личен на милиционеро-комунистите интерес и затова се сбъдна, те се съгласиха. Но сега е нещо друго. Имаш насреща си вече не “убеден, пламенен марксист-ленинец, прекрасен човек, доблестен комунист”, който се преструва, че постъпките му са мотивирани от вярност към догми, а милиционеро-капиталист, който признава, че е движен от интереси. Е, един милиционеро-капиталист, ако краде през целия си четири годишен мандат, за който е избран да бъде на власт, ще си “приватизира”, както показва практиката, около 1,5-2 милиарда долара. А ако не краде, за същите четири години, ще вземе само 48 хиляди долара заплата. Няма милиард, няма милион – само 48 хиляди! Я сега вие, господа от Брюксел ми отговорете – ще краде ли нашия милиционеро-капиталист, или вас ще слуша, няма да краде? Да не мислите, че тази структура, която му позволява безнаказано да краде, уж държава, а то фабрика за далавери, те лесно я си изградиха, та сега да я съборят ей така, за ваш кеф и в разрез с личните си интереси? Е няма да стане тая, това не ви е примитивният милиционеро-комунизъм, вие изградихте не това, което мислехте, а нов обществено икономически строй, милиционеро-капитализма. Сега вече имате работа с него. Може пламенният марксист-ленининец полковник Димитър Стоянов, висш началник в Държавна сигурност и капиталиста Димитър Стоянов да ви се струват едно и също лице, но те не са. Същото важи още за генерал Любен Гоцев, генерал Бриго Аспарухов и още много други генерали, полковници, първи секретари, номенклатури и доносчици. Харесва ви, не харесва ви, това е положението. Полковника, генерала, комуниста, доносчика, за хората беше по-лесен противник, когато извършваше обществено неприемливи, антихуманни неща. Като произведени в новия милиционерския чин “капиталист”, мнозина хора с извратено съзнание и инстинкти са много, много пъти обществено по-опасни. Не само за своите народи, а и за човечеството като цяло.
И така, реално в света има три обществено икономически системи, които в идните десетилетия ще могат, ще имат сили да се борят за световно господство – китайския комунизъм, капитализма от западен тип и милиционеро-капитализма.
В първите години след започването на “демократичните” промени, четох изказвания на висш американски държавник, който се хвалеше, че Западът бил спечелил Третата световна война, комунизмът бил рухнал. Няма нищо по-невярно от това. Комунизъм от много отдавна не е вяра в някакви идеали. Роден съм в комунистическа страна, младежките ми години минаха в такава страна, посещавал съм други комунистически страни и комунист с идеали никога и в никоя друга комунистическа страна не само не съм и виждал, но не съм и чул да има жив. Комунизъм е житейска практика, определен тип неморално, антиобществено поведение, възприето от част от хората от различни народи с цел оцеляване и дори лично преуспяване в условията на една жестока действителност. Исторически погледнато, нормите за поведение на комуниста са се зародили стотици години преди Маркс да напише “Капитала” всред угнетеното простолюдие на Русия, още в зората на руско-азиатското средновековие, доусъвършенствали са се в тюрмите и са преминали във върховете на управлението на тази държава заедно с “победилия пролетариат” и чак тогава са получили име, комунизъм. Там, в държавните върхове са се обогатили с нов жизнен опит и са се развивали и усъвършенствали, за разлика от теоретичните догми на Маркс. За желаещият да остане дълго и на всяка цена на на власт овладяването на тайните хватки на комунизма може играе същата роля, както йогизма за дълголетието. И едното, и другото, са постижения, екстракт от вековен опит. Практикуването на комунизъм, дефиниран според истинската си същност, а не според портрета, окачен на стената, е възможно в различни обществено – икономически системи и очертава възходящи линии. Например – лейтенант, капитан, полковник, генерал от секретните служби, милионер, милиардер… Или – доносчик, комунист, партиен секретар, демократ, депутат, милионер, милиардер… Що се отнася до портрета на стената, то той може да бъде на Маркс, на Ленин, на Сталин, хулещия Сталин Хрушчов, на Конрад Аденауер, Буш или господин Барозо. Всички те са еднакво удобни за комуниста.

И така, извършването на демократичните промени в бившите социалистически страни е огромна, голяма, може би най-голямата победа на комунизма в цялата му история. Чрез никакви победи в локални войни, като тези във Виетнам, Аногола и т.н., чрез употреба на оръдия или атомни бомби, комунистите не можеха да придобият толкова много блага, такава щедра отплата за неморалното си поведение, както от така наречените кадифени революции и “демократични” промени в бившите социалистически страни. Това не може да се нарече загуба на комунизма. Това е победа, тържество на комунистическия начин на човешко поведение над западния начин на живот и преуспяване. Кое се оказа по-рентабилно, мъчителното усвояване на знания от западния човек или практикуването комунизъм? Ама западняка взима за това пари от порядъка на хиляди долари, а истинският комунист, майсторът на тази апаратна практика, взима от порядъка на милиони, та и милиарди? А дебели книги и учебници комунистът не е и поглеждал, завършил е само милиционерска или партийна школа, или и двете. Не си е мъчил главата с такива глупости, каквито ги пише из западняшките книжки. Защо тогава западния начин на живот да е победил? Фактите сочат друго. Компрометиран е. Провалил се е. Показал се е по-неефективен в борбата за лично преуспяване.
В областта на държавното строителство комунистите също не са губещи. Какво от това, че страните, в които те държат властта сега се наричат демократични, а не страни с развита социалистическа система, зрял социализъм. Това за комуниста никак не е важно. Важното е обществено икономическата система да е удобна за практикуването на комунистическите умения. В това отношения “демократичните” обществено икономически системи, които се изградиха много от териториите бившите социалистически страни са далеч по-удобни за комуниста от “зрелия социализъм”. Затова слагам “демократични” в кавички. Обществено икономическата система е доразвит зрял социализъм, усъвършенстван така, че да бъде колкото може по-лесна плячка за апаратчика. Е, някой формирования са преименувани. Например, мафията пое и ролята на ОМОН, освен другия комплекс от функции, представляващи смес от мафиотска класика и други, нови, нужни на милиционеро-капитализма неща.
В борбата за световно господство, милиционеро-капитализма има сериозни шансове. Ето един пример. През 2001г. “цар” Сакскобургготски дотича от Мадрид за да управлява България. Той плю върху живота на аристократ на Запад, заряза го, презря го и прегърна практиката и идеите на милиционеро-комунизма, ставайки среднопоставен функционер на Генералското движение, по-точно крилото оглавявано от генерал Гоцев. Сбърка ли “цар” Сакскобургготски? За сравнение, дядото и бащата на “цар” Сакскобургготски са били действащи царе, за разлика потомъка си Симеон Сакскобургготски, който бе само високопоставен чиновник. Те, две поколения царе, не са успели да прехвърлят дворците на България на свое лично име. По тяхно време дворците са се водили собственост на държавното интендантство. А Симеон с помощта на ДС, успя! Е, ако това не е доказателство за огромните предимства на милиционеро-капитализма, погледнато през очите на световното чиновничество, не знам какво да кажа повече.

В България има трима апаратчици, били през различни периоди назначени от Политбюро на милиционеро-капитализма за висши държавни чиновници. За по четири години мандат, всеки от тях припечели, както вече споменах, суми от порядъка на приблизително 1,5-2 милиарда долара. Е, да вземем долната граница, възможно най-малката спечелена сума, от всеки един мафиот-чиновник, а именно 1,5 милиарда. Ама това прави, че този човек е печелел по 1,027,397 долара на ден! Хайде сега да вземем за сравнение най-висшия държавен служител в една демокрация от западен тип, президента на Съединените американски щати, господин Джордж Буш. Не съм броил парите на господин Буш, но съм сигурен, че той получава по-малко и то доста по-малко. Хайде сега кажете ми, кое е по-добре, да си чиновник на милиционеро-капитализма в малка и бедна България, или да си президент на най-богатата страна в света, Съединените щати. Да си президент на САЩ е по-престижно, но да си милиционеро-капиталист макар и в малка държава е къде – къде по-доходно.

За човечеството милиционеро-капитализма е много по-голяма опасност, от милиционеро-комунизма, който за нуждите на оцеляването си нямаше класова опора.
Западът повтори грешката на Маркс. Отнемането на капиталите от богатите не доведе до изчезване на недъзите на тогавашното общество, а до увеличаването им. Подаряването на несметни богатства на хора с милиционерски манталитет, за да прегърнат капитализма не доведе и никога няма да доведе до демокрация. Ще стане и стана точно обратното. Недъзите на комунизма не само не се намалиха, а дори и напротив, увеличиха се. Станаха още по-нагли и уродливи, защото се чувстват търпени и толерирани. Така търпени и толерирани чак от новия център на света, Белия дом, както преди това от тогавашния им център на света, от Кремъл. Харесва ви, не харесва ви, незнайни идеолози на “кадифената” революция, това е истината. А ако някой, дори и да е с харвардска диплома и академичен сан, си въобразява, че милиционеро-капиталистите, или поне децата или внуците на милиционеро-капиталистите някога ще еволюират и придобият манталитета на нормалните предприемачи и бизнесмени, то този човек е чист идиот. Това никога няма да стане. Съвременният свят няма развити социални механизми, които да обезпечат, предизвикат и гарантират такова индивидуално прераждане. Понякога това е и органически невъзможно да стане. Механизмите управляващи човешкото поведение са много по-сложни, отколкото си мисли един такъв човек. И нито по времето на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, нито пък сега, не могат да бъдат сведени до простото притежаване или не притежаване на големи богатства, наричани в трудовете на Маркс капитали.

.

.
Мощна политико-икономическа корпорация, оплела с пипалата си всички сектори от бизнеса в страната, представяла днес опозиционната партия ДПС. Мащабите и мощта на империята надвишават всички познати до момента структури. Класическите за българския преход групировки ВИС, СИК, ТИМ, „Орион“ и „Олимп“ изглеждат смешни и незначителни на фона на влиянието на корпорацията ДПС. За 8 г. в изпълнителната власт шефът на движението Ахмед Доган и най-близката му клика успяха да се превърнат в най-богатите хора в държавата.

В структурата на корпорацията се включват най-различни компании от всички сектори на икономиката. Всички те на пръв поглед изглеждат самостоятелни стопански субекти, тъй като се водят собственост на напълно непознати за обществото хора. Общото между всички тях обаче е, че бизнесът им е създаден от движението по време на 8-годишния му престой във властта. Те съществуват, за да се„хранят“ от държавата, да обслужват Доган и най-близките му както и да издържат партията.

Корпорацията е пирамидална, като на върха й стои вождът на партията. Под него са заместниците му и народните представители. Средният ешелон се олицетворява от областните председатели, а най-долу са редови членове с бизнес. Всички те са за задължени да внасят в партийната каса процент от печалбата си.

Депутатите от ДПС се явяват лобисти пред изпълнителната власт за фирми от обръча. Чрез тях, близки до ДПС фирми печелят обществени поръчки или директно усвояват пари от правителствени фондове. Рамадан Аталай, Лютви Местан, Юнал Тасим, Гюнай Сефер имат и свой бизнес, който официално се прехвърлили на роднини и близки. Важна роля в бизнес схемите играят и т. нар. “дьонметата”, чиито най-видни представители са депутатите Йордан Цонев, Христо Бисеров, Камен Костадинов, както и скандалният ексшеф на СДС – Варна Янко Станев и др. Всички те са компрометирани в обществото, но за ДПС – шефа те са “естествени лидери”, заради сръчността им в упражняването на политическата и икономическа корупция. Задачата на “дьонметата” е да привличат български фирми към обръча на Доган, както и да привличат нови гласоподаватели. На практика Доган, съвместно с обръча си от депутати и свързаните с тях фирми, се явяват крупни олигарси. Те са на върха на властовата пирамида и в същото време дърпат конците на марионетните фирми по места.

Най-видимата част от бизнеса на движението са медиите. В момента ДПС контролира 22 национални и регионални медии, най-голямата печатница в страната – ИПК „Родина“, както и 5 разпространителски дружества. Парите за мащабните покупки са от Корпоративна търговска банка, която в банковите среди заедно с Dbank са считани за трезори на обръчите от фирми на Доган. Контролираните медии са вестниците „Монитор“, Телеграф“, „Политика“, „Засада“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Шок“, „Минаха години“, търновският „Борба“, „Лудогорски вестник“, ловешкият „Народен глас“, бургаските „Фактор“ и „Черноморски фар“, пазарджишкият „Знаме“ и списанията „Мач магазин“ и „Кулинарен уикенд“. В групата влизат и новинарските онлайн издания „Всеки ден“, както и веригата сайтове bnews, blife и bsport. За телевизии на ДПС се считат ВВТ и ТВ 7. Хора на Доган притежават и 50 процента от НУРТС-компанията, която разпространява националните радио и тв мрежи. Към същата група спадат и фирмите за пласмент на печатни издания Национална агенция „Разпространение“ АД, Сдружение „Съюз“ на разпространителите на вестници и списания“, „Пресмаркет“ ЕООД, Национална агенция „Разпространение 1“ ЕООД с техните регионални подразделения.

Ахмед Доган разполага и с множество хотели, които в момента са обект на данъчни проверки. Мащабният проект със строителството на сараите в „Бояна“ започва през 2002 г. Комплексът разполага с 10 апартамента, ресторант, просторна зала за конференции. Доган обитава президентския апартамент и разполага със собствена сауна. Фирмата, извършила грандиозния строеж, е “Иса инженеринг” на Румен Асенов.

Другият хотел на ДПС-лидера е СПА комплексът “Орфей” в Девин. Официално инвеститор на обекта е бившият вицепрезидент на “Мултигруп” Николай Вълканов и неговата “Бългериън еко проджект”. „Орфей“ е открит лично от Доган през 2005 г., Тогава той не пропуска да се похвали, че е собственик на имота.

За ДПС имот се счита и хотел – “Ди Марио” в Симитли. То се води собственост на туроператора “Дая-Турс”. Фирмата е на съпруга на Димитрина Захаринова, бивша директорка на столичната НАП, известна като протеже на ДПС. 5-звездният СПА център в Девин и 4-звездният комплекс в Симитли са вкарани в програмата на НОИ за рехабилитация на хронично болни. “Каза Домини”, или Домът на боговете в елитното селище Рибарица, пък е едно от най-скъпите начинания от веригата сараи. Нощувката там е около 2000 лв. Средната цена на леглата е между 4000 и 5000 евро. Официален притежател на хотела бижу се води 36-годишният Арбен Хавальов и фирмата му “Нобиле”. Инвеститор на начинанието е “Роял билдинг” ООД, 80% от капитала на която държи сестрата на Хавальов чрез дружеството “Боила студиос”.

Засега единствено за парк “Росенец”, който също се свързва с “инвеститорски намерения” и името на Ахмед Доган, има най-малко данни. Купища пари бяха налети и в родното село на лидера Дръндар, Варненско. Дворецът за децата изникна върху 14 дка в малкото село. Дори не липсват златни петлета по куполите на сградата. И тук като инвеститор на замъка се афишира сам Доган.

От тук